2 дек. 2017 г., 22:36

Вечерите тъжни 

  Поэзия » Другая
394 1 5

Нощуват вечерите тихи, тъжни

в душите ни отрудени и морни.

И колко много те сега са длъжни

към нас да бъдат още отговорни.

 

Спокойствие в душите ни да носят

и радост от настъпващи сезони.

От дните милост НОЩНА да си просят,

а вятър нощем тръните да гони.

 

И мислите ни чисти да остават

по друмищата стръмни и несгодни.

Тегобите ни нощем да престават –

да се почувстват думите свободни.

 

Духът ни земен с облаци да спори

кога било е земното начало.

А мисълта ни пътя си да стори

в небето, от звездите натежало.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??