koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
2.12.2017 г., 22:36 ч.

Вечерите тъжни 

  Поезия » Друга
407 1 5

Нощуват вечерите тихи, тъжни

в душите ни отрудени и морни.

И колко много те сега са длъжни

към нас да бъдат още отговорни.

 

Спокойствие в душите ни да носят

и радост от настъпващи сезони.

От дните милост НОЩНА да си просят,

а вятър нощем тръните да гони.

 

И мислите ни чисти да остават

по друмищата стръмни и несгодни.

Тегобите ни нощем да престават –

да се почувстват думите свободни.

 

Духът ни земен с облаци да спори

кога било е земното начало.

А мисълта ни пътя си да стори

в небето, от звездите натежало.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??