koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Dec 2, 2017, 10:36 PM

Вечерите тъжни 

  Poetry » Other
337 1 6

Нощуват вечерите тихи, тъжни

в душите ни отрудени и морни.

И колко много те сега са длъжни

към нас да бъдат още отговорни.

 

Спокойствие в душите ни да носят

и радост от настъпващи сезони.

От дните милост НОЩНА да си просят,

а вятър нощем тръните да гони.

 

И мислите ни чисти да остават

по друмищата стръмни и несгодни.

Тегобите ни нощем да престават –

да се почувстват думите свободни.

 

Духът ни земен с облаци да спори

кога било е земното начало.

А мисълта ни пътя си да стори

в небето, от звездите натежало.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??