Вечерите тъжни
Нощуват вечерите тихи, тъжни
в душите ни отрудени и морни.
И колко много те сега са длъжни
към нас да бъдат още отговорни.
Спокойствие в душите ни да носят
и радост от настъпващи сезони.
От дните милост НОЩНА да си просят,
а вятър нощем тръните да гони.
И мислите ни чисти да остават
по друмищата стръмни и несгодни.
Тегобите ни нощем да престават –
да се почувстват думите свободни.
Духът ни земен с облаци да спори
кога било е земното начало.
А мисълта ни пътя си да стори
в небето, от звездите натежало.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Поздрави!
