Вечерна мелодия...

2 jun 2013, 8:49

Poesía » Filosófica

478 0 2

Вечерна мелодия...

(триптих)

Притихна Слънцето оттатък

зад странно синият баир-

денят, като въздишка кратък,

заглъхна в стихналата шир...

Из клоните полъхна вятър

и сънно там зашумоля,

но в миг разсънени листата

заляха цялата Земя:

с една мелодия от залез,

от нежност, от щурци, от мрак,

от мъничко тъга за двама,

от светлина и нежност пак...

Една стаена тънка

във Душата струна

тъжно винаги да трепне

в тишината може

и да се отрони песен,

тиха като вопъл,

и да полети със нежен

бавно звън заглъхващ... Топъл...

... Не че остаряваме, а само

спомените дето стават много вече

и като хаджии старовремски

прехвърляме ги в броеници вечер...

... Но-о тежи ни даже динозавърската памет,

защото страшно е, че си живял когато

не са били заченати все още

жените, със които днес се любиш!...

Коста Качев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.