Вечерна мелодия...
Вечерна мелодия...
(триптих)
1.
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир-
денят, като въздишка кратък,
заглъхна в стихналата шир...
Из клоните полъхна вятър
и сънно там зашумоля,
но в миг разсънени листата
заляха цялата Земя:
с една мелодия от залез,
от нежност, от щурци, от мрак,
от мъничко тъга за двама,
от светлина и нежност пак...
2.
Една стаена тънка
във Душата струна
тъжно винаги да трепне
в тишината може
и да се отрони песен,
тиха като вопъл,
и да полети със нежен
бавно звън заглъхващ... Топъл...
3.
... Не че остаряваме, а само
спомените дето стават много вече
и като хаджии старовремски
прехвърляме ги в броеници вечер...
... Но-о тежи ни даже динозавърската памет,
защото страшно е, че си живял когато
не са били заченати все още
жените, със които днес се любиш!...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
