Вечерна мелодия...

2.06.2013 г., 8:49 ч.

Поезия » Философска

442 0 2

Вечерна мелодия...

(триптих)

Притихна Слънцето оттатък

зад странно синият баир-

денят, като въздишка кратък,

заглъхна в стихналата шир...

Из клоните полъхна вятър

и сънно там зашумоля,

но в миг разсънени листата

заляха цялата Земя:

с една мелодия от залез,

от нежност, от щурци, от мрак,

от мъничко тъга за двама,

от светлина и нежност пак...

Една стаена тънка

във Душата струна

тъжно винаги да трепне

в тишината може

и да се отрони песен,

тиха като вопъл,

и да полети със нежен

бавно звън заглъхващ... Топъл...

... Не че остаряваме, а само

спомените дето стават много вече

и като хаджии старовремски

прехвърляме ги в броеници вечер...

... Но-о тежи ни даже динозавърската памет,

защото страшно е, че си живял когато

не са били заченати все още

жените, със които днес се любиш!...

Коста Качев

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.