15 jul 2009, 11:09

Вечност 

  Poesía » De amor
1126 0 7
Нарисувай ми, вълшебнико, море,
пред картината ще спирам да те чакам,
ще минават дните покрай мен,
ще се спират хората в сумрака.
В техните усмивки и ръце
твоите ще търся уморена,
че ми даде теменужени нозе,
да вървя прекрасна и смирена.
Нарисувай ми, вълшебнико, криле,
да долитам винаги до тебе,
там, при бездните на страшното море,
да ти нося светлина и време. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Кузманова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??