Вечност

15.07.2009 г., 11:09 ч.

Поезия » Любовна

1040 0 7

Нарисувай ми, вълшебнико, море,

пред картината ще спирам да те чакам,

ще минават дните покрай мен,

ще се спират хората в сумрака.

В техните усмивки и ръце

твоите ще търся уморена,

че ми даде теменужени нозе,

да вървя прекрасна и смирена.

Нарисувай ми, вълшебнико, криле,

да долитам винаги до тебе,

там, при бездните на страшното море,

да ти нося светлина и време.

Нарисувай ми, вълшебнико, сърце,

че го дадох моето в замяна

за очите на едно момче,

дето вечност ми остави – не остана!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.