Вечност
Нарисувай ми, вълшебнико, море,
пред картината ще спирам да те чакам,
ще минават дните покрай мен,
ще се спират хората в сумрака.
В техните усмивки и ръце
твоите ще търся уморена,
че ми даде теменужени нозе,
да вървя прекрасна и смирена.
Нарисувай ми, вълшебнико, криле,
да долитам винаги до тебе,
там, при бездните на страшното море,
да ти нося светлина и време.
Нарисувай ми, вълшебнико, сърце,
че го дадох моето в замяна
за очите на едно момче,
дето вечност ми остави – не остана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Кузманова Всички права запазени
