Вечност
Нарисувай ми, вълшебнико, море,
пред картината ще спирам да те чакам,
ще минават дните покрай мен,
ще се спират хората в сумрака.
В техните усмивки и ръце
твоите ще търся уморена,
че ми даде теменужени нозе,
да вървя прекрасна и смирена.
Нарисувай ми, вълшебнико, криле,
да долитам винаги до тебе,
там, при бездните на страшното море,
да ти нося светлина и време.
Нарисувай ми, вълшебнико, сърце,
че го дадох моето в замяна
за очите на едно момче,
дето вечност ми остави – не остана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Кузманова Все права защищены
