27 jun 2007, 10:11

Вечността е... Звезда

  Poesía
981 0 2

На Съпругата ми

Вечността е... Звезда
Ярка... Сребриста... Студена...

грееща в лилава тъга...
Докосни я с ръка...

Дъжд посипва деня...
Животът е Звездна река...

Есенен вятър гали тревата...
Двама се гоним по полята...

разперили безмълвно ръце...
Докосни моето Сърце...

Туптящо сред Вселени...
от Съмнения... студени...

Спирка без път в дъжда...
Колко още пъзели ще редя...

Корабът отдавна отплава...
Топлината носи забрава...

Платната, накъсани горят...
Ръцете щурвала ще победят...

И към залеза ще ме поведат...
Там, където Звездите ме зоват...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...