27 jun 2007, 10:11

Вечността е... Звезда

  Poesía
984 0 2

На Съпругата ми

Вечността е... Звезда
Ярка... Сребриста... Студена...

грееща в лилава тъга...
Докосни я с ръка...

Дъжд посипва деня...
Животът е Звездна река...

Есенен вятър гали тревата...
Двама се гоним по полята...

разперили безмълвно ръце...
Докосни моето Сърце...

Туптящо сред Вселени...
от Съмнения... студени...

Спирка без път в дъжда...
Колко още пъзели ще редя...

Корабът отдавна отплава...
Топлината носи забрава...

Платната, накъсани горят...
Ръцете щурвала ще победят...

И към залеза ще ме поведат...
Там, където Звездите ме зоват...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...