27 июн. 2007 г., 10:11

Вечността е... Звезда

980 0 2

На Съпругата ми

Вечността е... Звезда
Ярка... Сребриста... Студена...

грееща в лилава тъга...
Докосни я с ръка...

Дъжд посипва деня...
Животът е Звездна река...

Есенен вятър гали тревата...
Двама се гоним по полята...

разперили безмълвно ръце...
Докосни моето Сърце...

Туптящо сред Вселени...
от Съмнения... студени...

Спирка без път в дъжда...
Колко още пъзели ще редя...

Корабът отдавна отплава...
Топлината носи забрава...

Платната, накъсани горят...
Ръцете щурвала ще победят...

И към залеза ще ме поведат...
Там, където Звездите ме зоват...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...