Вечността е... Звезда
На Съпругата ми
Вечността е... Звезда
Ярка... Сребриста... Студена...
грееща в лилава тъга...
Докосни я с ръка...
Дъжд посипва деня...
Животът е Звездна река...
Есенен вятър гали тревата...
Двама се гоним по полята...
разперили безмълвно ръце...
Докосни моето Сърце...
Туптящо сред Вселени...
от Съмнения... студени...
Спирка без път в дъжда...
Колко още пъзели ще редя...
Корабът отдавна отплава...
Топлината носи забрава...
Платната, накъсани горят...
Ръцете щурвала ще победят...
И към залеза ще ме поведат...
Там, където Звездите ме зоват...
© Пламен Йовчев All rights reserved.
