28 may 2023, 23:37

Видение

  Poesía
1.4K 20 13

Видял божествената красота,

аз няма да умра неверник.

Знам - хор на ангели е любовта,

изтрил докрай света на скверното.

 

Успях душата си да съхраня

сред толкова чакали правоверни.

Ще литне тя над пистата-Земя,

над грижите човешки и мизерни.

 

И при слънцата просещи любов,

в реките от космическата пепел,

за миг ще спре под сянката на бог,

помилвана от неговата шепа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудово!
    Отак на українській для мене зазвучало

    "Узрівши Божую красу,
    мені невірним не померти.
    Хор ангелів любов несуть
    таку, що все спаса від смерті"
  • Какво да кажа ,освен че съм със всички коментирали,Младене!От мен огромни аплодисменти!!!
  • Препрочитах притаила дъх, Младене! Във възхита съм от стиха ти! Всичко, което съм прочела от теб, показва, че си съхранил душата си, въпреки времето, в което живеем - време на хищници! Адмирации, поете!
  • Поздравления за стиха ти ,Младене! Докосваш...
  • Да не съжаляваш за миналото, да живееш днес и да очакваш най-възвишеното! Важното е да не спираш! Прекрасен стих, Поете!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...