28.05.2023 г., 23:37

Видение

1.4K 20 13

Видял божествената красота,

аз няма да умра неверник.

Знам - хор на ангели е любовта,

изтрил докрай света на скверното.

 

Успях душата си да съхраня

сред толкова чакали правоверни.

Ще литне тя над пистата-Земя,

над грижите човешки и мизерни.

 

И при слънцата просещи любов,

в реките от космическата пепел,

за миг ще спре под сянката на бог,

помилвана от неговата шепа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудово!
    Отак на українській для мене зазвучало

    "Узрівши Божую красу,
    мені невірним не померти.
    Хор ангелів любов несуть
    таку, що все спаса від смерті"
  • Какво да кажа ,освен че съм със всички коментирали,Младене!От мен огромни аплодисменти!!!
  • Препрочитах притаила дъх, Младене! Във възхита съм от стиха ти! Всичко, което съм прочела от теб, показва, че си съхранил душата си, въпреки времето, в което живеем - време на хищници! Адмирации, поете!
  • Поздравления за стиха ти ,Младене! Докосваш...
  • Да не съжаляваш за миналото, да живееш днес и да очакваш най-възвишеното! Важното е да не спираш! Прекрасен стих, Поете!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...