Видял божествената красота,
аз няма да умра неверник.
Знам - хор на ангели е любовта,
изтрил докрай света на скверното.
Успях душата си да съхраня
сред толкова чакали правоверни.
Ще литне тя над пистата-Земя,
над грижите човешки и мизерни.
И при слънцата просещи любов,
в реките от космическата пепел,
за миг ще спре под сянката на бог,
помилвана от неговата шепа.
© Младен Мисана All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
