Видял божествената красота,
аз няма да умра неверник.
Знам - хор на ангели е любовта,
изтрил докрай света на скверното.
Успях душата си да съхраня
сред толкова чакали правоверни.
Ще литне тя над пистата-Земя,
над грижите човешки и мизерни.
И при слънцата просещи любов,
в реките от космическата пепел,
за миг ще спре под сянката на бог,
помилвана от неговата шепа.
© Младен Мисана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
