Вик в нощта...

Poesía

648 0 4

Под стъпките на вятъра дъждът

въздъхна тежко. Всичко потрепери...

Протяжно-тъжен вик... едно защооо

учудената нощ в гръдта уцели.

Притиснаха се клоните от страх.

Сърца на птици заваляха мъртво.

От раната потече лепкав мрак.

Викът небето - със стрела разкърти.

Дърветата замятаха тела,

готови от пръстта да се изтръгнат.

А някой стенеше... Едно защооо

се целеше в небето до разсъмване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sofia_air (Людмила Билярска)

Радвам се, че си тук, Марина! Благодаря ти за хубавите думи! Изпращам ти своите поздрави, мила!

2009-05-02T06:15:33+03:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Благодаря ви за хубавите думи, Ани и Еми!
Пожелавам и на двете все така красиви полети в небето на поезията!
С обич!

2009-04-25T18:07:25+03:00
lips_of_angels (Ем)

Да!Много хубав стих!

2009-04-25T00:27:17+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Това "защо" винаги разцепва и нощта и деня...
Много хубав стих, Люси!

2009-04-24T21:28:55+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0