Вик в нощта...
Под стъпките на вятъра дъждът
въздъхна тежко. Всичко потрепери...
Протяжно-тъжен вик... едно защооо
учудената нощ в гръдта уцели.
Притиснаха се клоните от страх.
Сърца на птици заваляха мъртво.
От раната потече лепкав мрак.
Викът небето - със стрела разкърти.
Дърветата замятаха тела,
готови от пръстта да се изтръгнат.
А някой стенеше... Едно защооо
се целеше в небето до разсъмване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
