sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
24.04.2009 г., 20:26 ч.

Вик в нощта... 

  Поезия
512 0 4

 

Под стъпките на вятъра дъждът

въздъхна тежко. Всичко потрепери...

Протяжно-тъжен вик... едно защооо

учудената нощ в гръдта уцели.

 

Притиснаха се клоните от страх.

Сърца на птици заваляха мъртво.

От раната потече лепкав мрак.

Викът небето - със стрела разкърти.

 

Дърветата замятаха тела,

готови от пръстта да се изтръгнат.

А някой стенеше... Едно защооо

се целеше в небето до разсъмване...

© Людмила Билярска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че си тук, Марина! Благодаря ти за хубавите думи! Изпращам ти своите поздрави, мила!
  • Благодаря ви за хубавите думи, Ани и Еми!
    Пожелавам и на двете все така красиви полети в небето на поезията!
    С обич!
  • Да!Много хубав стих!
  • Това "защо" винаги разцепва и нощта и деня...
    Много хубав стих, Люси!
Предложения
: ??:??