Вик в нощта...

Apr 24, 2009, 8:26 PM

Poetry

513 0 4

Под стъпките на вятъра дъждът

въздъхна тежко. Всичко потрепери...

Протяжно-тъжен вик... едно защооо

учудената нощ в гръдта уцели.

Притиснаха се клоните от страх.

Сърца на птици заваляха мъртво.

От раната потече лепкав мрак.

Викът небето - със стрела разкърти.

Дърветата замятаха тела,

готови от пръстта да се изтръгнат.

А някой стенеше... Едно защооо

се целеше в небето до разсъмване...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sofia_air (Людмила Билярска)

2009-05-02T06:15:33+03:00

Радвам се, че си тук, Марина! Благодаря ти за хубавите думи! Изпращам ти своите поздрави, мила!
sofia_air (Людмила Билярска)

2009-04-25T18:07:25+03:00

Благодаря ви за хубавите думи, Ани и Еми!
Пожелавам и на двете все така красиви полети в небето на поезията!
С обич!
lips_of_angels (Ем)

2009-04-25T00:27:17+03:00

Да!Много хубав стих!
Anita765 (Ани Монева)

2009-04-24T21:28:55+03:00

Това "защо" винаги разцепва и нощта и деня...
Много хубав стих, Люси!