Майкъл (Майк) Майкъл (Майк)
53
21 oct 2008, 20:09

Влакове и гари

1K 0 4

Жените - те са гари

мъжете влакове,

очаква всяка гара своя влак,

да дойде, в нея той да влезе,

да се изпразни, да се напълни пак

и ако може никога да не излезе.

Мъжът за пътешественик роден

мечтае да обходи всички гари,

да влиза в тях очакван и желан,

да се изпразва, да се напълва

и свирейки да ги напуща

от следващата обладан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Майк Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    съгласен съм,че "гарите" могат да изпразват..,но напълването си е от нас...извън влакове-гари,мъже-жени...
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Аз не смятам да се правя на моралистка и ще кажа, че стиха ми хареса. Вярно е, че ценностите се променят, но мисля, че стихът е постмодерен и като такъв е спазил правилата, т.е. да шокира и да е в крак с времето едновременно. На мен лично ми хареса идеята, която си развил. Поздрави, Майк!
  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    ха ха
    Добре, бе!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Майк, това може и да е било, а може и да не е било...
    Но сега категорично не е.
    Трябваше да сложиш 18+, направо си е задължително!
    Не заради еротиката, не... няма такава...
    А заради "философията"...
    Признавам си, много ме шокира с този стих... ама то какво ли не ни шокира напоследък...
    Ако си целял шок - да!!! Шокираш!
    Чакам ТВОЯТА поезия!!!
    Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0