21.10.2008 г., 20:09

Влакове и гари

1K 0 4

Жените - те са гари

мъжете влакове,

очаква всяка гара своя влак,

да дойде, в нея той да влезе,

да се изпразни, да се напълни пак

и ако може никога да не излезе.

Мъжът за пътешественик роден

мечтае да обходи всички гари,

да влиза в тях очакван и желан,

да се изпразва, да се напълва

и свирейки да ги напуща

от следващата обладан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майк Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • съгласен съм,че "гарите" могат да изпразват..,но напълването си е от нас...извън влакове-гари,мъже-жени...
  • Аз не смятам да се правя на моралистка и ще кажа, че стиха ми хареса. Вярно е, че ценностите се променят, но мисля, че стихът е постмодерен и като такъв е спазил правилата, т.е. да шокира и да е в крак с времето едновременно. На мен лично ми хареса идеята, която си развил. Поздрави, Майк!
  • ха ха
    Добре, бе!
  • Майк, това може и да е било, а може и да не е било...
    Но сега категорично не е.
    Трябваше да сложиш 18+, направо си е задължително!
    Не заради еротиката, не... няма такава...
    А заради "философията"...
    Признавам си, много ме шокира с този стих... ама то какво ли не ни шокира напоследък...
    Ако си целял шок - да!!! Шокираш!
    Чакам ТВОЯТА поезия!!!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...