21.10.2008 г., 20:09

Влакове и гари

998 0 4

Жените - те са гари

мъжете влакове,

очаква всяка гара своя влак,

да дойде, в нея той да влезе,

да се изпразни, да се напълни пак

и ако може никога да не излезе.

Мъжът за пътешественик роден

мечтае да обходи всички гари,

да влиза в тях очакван и желан,

да се изпразва, да се напълва

и свирейки да ги напуща

от следващата обладан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майк Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • съгласен съм,че "гарите" могат да изпразват..,но напълването си е от нас...извън влакове-гари,мъже-жени...
  • Аз не смятам да се правя на моралистка и ще кажа, че стиха ми хареса. Вярно е, че ценностите се променят, но мисля, че стихът е постмодерен и като такъв е спазил правилата, т.е. да шокира и да е в крак с времето едновременно. На мен лично ми хареса идеята, която си развил. Поздрави, Майк!
  • ха ха
    Добре, бе!
  • Майк, това може и да е било, а може и да не е било...
    Но сега категорично не е.
    Трябваше да сложиш 18+, направо си е задължително!
    Не заради еротиката, не... няма такава...
    А заради "философията"...
    Признавам си, много ме шокира с този стих... ама то какво ли не ни шокира напоследък...
    Ако си целял шок - да!!! Шокираш!
    Чакам ТВОЯТА поезия!!!
    Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...