Oct 21, 2008, 8:09 PM

Влакове и гари

1K 0 4

Жените - те са гари

мъжете влакове,

очаква всяка гара своя влак,

да дойде, в нея той да влезе,

да се изпразни, да се напълни пак

и ако може никога да не излезе.

Мъжът за пътешественик роден

мечтае да обходи всички гари,

да влиза в тях очакван и желан,

да се изпразва, да се напълва

и свирейки да ги напуща

от следващата обладан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майк All rights reserved.

Comments

Comments

  • съгласен съм,че "гарите" могат да изпразват..,но напълването си е от нас...извън влакове-гари,мъже-жени...
  • Аз не смятам да се правя на моралистка и ще кажа, че стиха ми хареса. Вярно е, че ценностите се променят, но мисля, че стихът е постмодерен и като такъв е спазил правилата, т.е. да шокира и да е в крак с времето едновременно. На мен лично ми хареса идеята, която си развил. Поздрави, Майк!
  • ха ха
    Добре, бе!
  • Майк, това може и да е било, а може и да не е било...
    Но сега категорично не е.
    Трябваше да сложиш 18+, направо си е задължително!
    Не заради еротиката, не... няма такава...
    А заради "философията"...
    Признавам си, много ме шокира с този стих... ама то какво ли не ни шокира напоследък...
    Ако си целял шок - да!!! Шокираш!
    Чакам ТВОЯТА поезия!!!
    Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...