ВЛАКЪТ НА ЛЮБОВТА

... покрай старата пекарна – гларус, краднал си бюрек,

чувам – влакът ти към Варна бъхти релсите цял век,

заорал в Девета глуха – през полята с див зокум,

във купето вятър духа – сякаш в Тар и Къзълкум,

и – от лудналото парно в теб вълчица гъне вой! –

до Централна гара Варна гарички са N! – на брой,

виждаш – нейде из полето, може би, се щурам аз? –

сетне – скришно във WC-то, бързо дърпаш своя фас,

коловозът нервно трака, и – забил във теб очи! –

ах! – началникът на влака седми път край теб търчи,

със букле фланела – поло, със ботушки мачкан лак,

във слушалките ти – соло, свири Паганини с фрак,

зимата отвън е взела – невъзможно! – горно ре,

гласни струни – а ‘capella! – вятър стърже и дере,

спрял край старата пекарна, чакам хиляди лета –

със тава бюрек във Варна да посрещна Любовта.