8.12.2024 г., 18:24

Влакът на Любовта

330 1 1

ВЛАКЪТ НА ЛЮБОВТА

 

... покрай старата пекарна – гларус, краднал си бюрек,

чувам – влакът ти към Варна бъхти релсите цял век,

заорал в Девета глуха – през полята с див зокум,

във купето вятър духа – сякаш в Тар и Къзълкум,

и – от лудналото парно в теб вълчица гъне вой! –

до Централна гара Варна гарички са N! – на брой,

виждаш – нейде из полето, може би, се щурам аз? –

сетне – скришно във WC-то, бързо дърпаш своя фас,

 

коловозът нервно трака, и – забил във теб очи! –

ах! – началникът на влака седми път край теб търчи,

със букле фланела – поло, със ботушки мачкан лак,

във слушалките ти – соло, свири Паганини с фрак,

зимата отвън е взела – невъзможно! – горно ре,

гласни струни – а ‘capella! – вятър стърже и дере,

спрял край старата пекарна, чакам хиляди лета –

със тава бюрек във Варна да посрещна Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • зимата отвън е взела – невъзможно! – горно ре,
    гласни струни – а ‘capella! – вятър стърже и дере,

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...