ВЛАКЪТ НА ЛЮБОВТА
... покрай старата пекарна – гларус, краднал си бюрек,
чувам – влакът ти към Варна бъхти релсите цял век,
заорал в Девета глуха – през полята с див зокум,
във купето вятър духа – сякаш в Тар и Къзълкум,
и – от лудналото парно в теб вълчица гъне вой! –
до Централна гара Варна гарички са N! – на брой,
виждаш – нейде из полето, може би, се щурам аз? –
сетне – скришно във WC-то, бързо дърпаш своя фас,
коловозът нервно трака, и – забил във теб очи! –
ах! – началникът на влака седми път край теб търчи,
със букле фланела – поло, със ботушки мачкан лак, ...