18 nov 2008, 19:15

влюбена

1.2K 0 12

 

 

 

разнеженост не е

 

в очите и

 

луната

 

само глътка

 

пареща тъга

 

и бездиханност

 

онемяла в бялото

 

на кротостта

 

в безкрая

 

откъслечна е тишината

 

разпалва пустота

 

прошепва в унес

 

безпризорен

 

че влюбена е

 

в тебе

 

самотата

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • интересно
  • Прегръщам мрака и целувам пустотата в душата на лирическия герой. ПревъзПриказно!!!!
  • Ти си ми заряда!
    Браво ти!
  • Тома, времето влияе различно на всекиго, но на мен твоят "току-що написан" стих не би могъл да ми повлияе при писането на горния мой, тъй като прочетох последната ти творба едва преди минути, след прочита на коментара ти (а и не само по тази причина). Но няма лошо, всеки има право да е мнителен, особено щом изострената му сензитивност го налага. И това вероятно е от захладняването на времето?

    Благодаря на всички, че се отбиха
  • безкрайно тихо и красиво усещане за влюбеност и самота...
    пегръщам те с обич, мила Герда...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...