18 нояб. 2008 г., 19:15

влюбена

1.2K 0 12

 

 

 

разнеженост не е

 

в очите и

 

луната

 

само глътка

 

пареща тъга

 

и бездиханност

 

онемяла в бялото

 

на кротостта

 

в безкрая

 

откъслечна е тишината

 

разпалва пустота

 

прошепва в унес

 

безпризорен

 

че влюбена е

 

в тебе

 

самотата

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • интересно
  • Прегръщам мрака и целувам пустотата в душата на лирическия герой. ПревъзПриказно!!!!
  • Ти си ми заряда!
    Браво ти!
  • Тома, времето влияе различно на всекиго, но на мен твоят "току-що написан" стих не би могъл да ми повлияе при писането на горния мой, тъй като прочетох последната ти творба едва преди минути, след прочита на коментара ти (а и не само по тази причина). Но няма лошо, всеки има право да е мнителен, особено щом изострената му сензитивност го налага. И това вероятно е от захладняването на времето?

    Благодаря на всички, че се отбиха
  • безкрайно тихо и красиво усещане за влюбеност и самота...
    пегръщам те с обич, мила Герда...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...