17 feb 2009, 18:36

Вместо сбогом

1.2K 0 17
 

Днес пускам котва в най-тихите води

и казвам сбогом на отминалата буря.

Да, прекрасни бяха всички тези дни,

но аз не искам съвестта си да погубя.

 

 

Ще ми е нужно време, много време,

ще се промъква споменът във моя ден,

сърцето ми от болката ще стене,

духът ми ще се влачи ничком, повален.

 

 

И дълго във съня си ще те виждам,

на любовта ни стихове ще посветя,

ще плача тайно, тихо ще зазиждам,

споменът за теб в най-здравата стена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вярно е Майкъл, такава съм си...
  • Много хубаво стихотворение.Ти или си много тъжна или много весела.Средно положение няма.Крайностите раждат поезията средата я убива./Монтен/Браво.
  • остава зазидан споменът в твоя стих...
    натъжи ме...
  • Браво. За да живее вечно в теб прросто е нужно да го зазидиш... Поздрави Ани!


  • <A href="http://www.youtube.com/watch?v=dG8giVJKQPI&feature=related">както ви се харесва >>></A>

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...