17.02.2009 г., 18:36

Вместо сбогом

1.2K 0 17
 

Днес пускам котва в най-тихите води

и казвам сбогом на отминалата буря.

Да, прекрасни бяха всички тези дни,

но аз не искам съвестта си да погубя.

 

 

Ще ми е нужно време, много време,

ще се промъква споменът във моя ден,

сърцето ми от болката ще стене,

духът ми ще се влачи ничком, повален.

 

 

И дълго във съня си ще те виждам,

на любовта ни стихове ще посветя,

ще плача тайно, тихо ще зазиждам,

споменът за теб в най-здравата стена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярно е Майкъл, такава съм си...
  • Много хубаво стихотворение.Ти или си много тъжна или много весела.Средно положение няма.Крайностите раждат поезията средата я убива./Монтен/Браво.
  • остава зазидан споменът в твоя стих...
    натъжи ме...
  • Браво. За да живее вечно в теб прросто е нужно да го зазидиш... Поздрави Ани!


  • <A href="http://www.youtube.com/watch?v=dG8giVJKQPI&feature=related">както ви се харесва >>></A>

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...