17.02.2009 г., 18:36

Вместо сбогом

1.2K 0 17
 

Днес пускам котва в най-тихите води

и казвам сбогом на отминалата буря.

Да, прекрасни бяха всички тези дни,

но аз не искам съвестта си да погубя.

 

 

Ще ми е нужно време, много време,

ще се промъква споменът във моя ден,

сърцето ми от болката ще стене,

духът ми ще се влачи ничком, повален.

 

 

И дълго във съня си ще те виждам,

на любовта ни стихове ще посветя,

ще плача тайно, тихо ще зазиждам,

споменът за теб в най-здравата стена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярно е Майкъл, такава съм си...
  • Много хубаво стихотворение.Ти или си много тъжна или много весела.Средно положение няма.Крайностите раждат поезията средата я убива./Монтен/Браво.
  • остава зазидан споменът в твоя стих...
    натъжи ме...
  • Браво. За да живее вечно в теб прросто е нужно да го зазидиш... Поздрави Ани!


  • <A href="http://www.youtube.com/watch?v=dG8giVJKQPI&feature=related">както ви се харесва >>></A>

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...