Днес пускам котва в най-тихите води
и казвам сбогом на отминалата буря.
Да, прекрасни бяха всички тези дни,
но аз не искам съвестта си да погубя.
Ще ми е нужно време, много време,
ще се промъква споменът във моя ден,
сърцето ми от болката ще стене,
духът ми ще се влачи ничком, повален.
И дълго във съня си ще те виждам,
на любовта ни стихове ще посветя,
ще плача тайно, тихо ще зазиждам,
споменът за теб в най-здравата стена.© Анна Станоева All rights reserved.
>>></A>nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
