Днес пускам котва в най-тихите води
и казвам сбогом на отминалата буря.
Да, прекрасни бяха всички тези дни,
но аз не искам съвестта си да погубя.
Ще ми е нужно време, много време,
ще се промъква споменът във моя ден,
сърцето ми от болката ще стене,
духът ми ще се влачи ничком, повален.
И дълго във съня си ще те виждам,
на любовта ни стихове ще посветя,
ще плача тайно, тихо ще зазиждам,
споменът за теб в най-здравата стена.© Анна Станоева All rights reserved.
>>></A>voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
