29 may 2009, 21:27

Водовъртежът на живота

  Poesía » Otra
695 0 0

Поносимото преглъщам с усилия непоносими,

доброто се пречупва в зло в призмата на моята душа,

мислиш ли, че бих те наранила,

мислиш ли, че искам да ти сторя зло...

 

Ти си светлината в живота,

до края искам да си с мен, ала уви,

часовникът не спира и не пита -

и ще си отидеш тихо ти...

 

Искам всичко да ти кажа,

живота си от обич ще ти дам,

мъката без думи ще изкажа -

болката и сълзите са океан...

 

Водовъртежът моментално ни засмуква,

разделя стиснатите ни ръце,

но знай, аз никога не ще те пусна -

няма да излезеш ти от моето сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...