Поносимото преглъщам с усилия непоносими,

доброто се пречупва в зло в призмата на моята душа,

мислиш ли, че бих те наранила,

мислиш ли, че искам да ти сторя зло...

Ти си светлината в живота,

до края искам да си с мен, ала уви,

часовникът не спира и не пита -

и ще си отидеш тихо ти...

Искам всичко да ти кажа,

живота си от обич ще ти дам,

мъката без думи ще изкажа -

болката и сълзите са океан...

Водовъртежът моментално ни засмуква,

разделя стиснатите ни ръце,

но знай, аз никога не ще те пусна -

няма да излезеш ти от моето сърце!