29 мая 2009 г., 21:27

Водовъртежът на живота

697 0 0

Поносимото преглъщам с усилия непоносими,

доброто се пречупва в зло в призмата на моята душа,

мислиш ли, че бих те наранила,

мислиш ли, че искам да ти сторя зло...

 

Ти си светлината в живота,

до края искам да си с мен, ала уви,

часовникът не спира и не пита -

и ще си отидеш тихо ти...

 

Искам всичко да ти кажа,

живота си от обич ще ти дам,

мъката без думи ще изкажа -

болката и сълзите са океан...

 

Водовъртежът моментално ни засмуква,

разделя стиснатите ни ръце,

но знай, аз никога не ще те пусна -

няма да излезеш ти от моето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...