29.05.2009 г., 21:27

Водовъртежът на живота

699 0 0

Поносимото преглъщам с усилия непоносими,

доброто се пречупва в зло в призмата на моята душа,

мислиш ли, че бих те наранила,

мислиш ли, че искам да ти сторя зло...

 

Ти си светлината в живота,

до края искам да си с мен, ала уви,

часовникът не спира и не пита -

и ще си отидеш тихо ти...

 

Искам всичко да ти кажа,

живота си от обич ще ти дам,

мъката без думи ще изкажа -

болката и сълзите са океан...

 

Водовъртежът моментално ни засмуква,

разделя стиснатите ни ръце,

но знай, аз никога не ще те пусна -

няма да излезеш ти от моето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...