5 oct 2012, 12:54

Войните на България

  Poesía
976 0 0

В началото на двайсти век,

векът на истината многолика,

векът на борба за чест,

белязан е с войни велики,

войните на България.


Войните кръст от кръв,

войните на народ със стръв,

за своето отечество, родина,

войните октопод от смърт,

в името на райската градина.


И тоз народ бе героичен,

че бе на изпитания обречен,

не срина му духа,

защото имаше войници,

които бяха твърди пред смъртта,

които се заклеха пред България

и с кървавата си пледоария,

прославиха я пред света,

със Одрин, Кубадин и Градско,

те станаха легенди на мига

и с другите победи безвъзвратни

изпълниха дълга си многократно.


Почивайте в мир, герои вечни,

ний пазим паметта ви чиста,

а примерът ви нека бъде,

за нас и бъдещите поколения пистата,

по която България ще полети

към по-светло бъдеще и по-щастливи дни!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...