5 oct 2012, 12:54

Войните на България

  Poesía
981 0 0

В началото на двайсти век,

векът на истината многолика,

векът на борба за чест,

белязан е с войни велики,

войните на България.


Войните кръст от кръв,

войните на народ със стръв,

за своето отечество, родина,

войните октопод от смърт,

в името на райската градина.


И тоз народ бе героичен,

че бе на изпитания обречен,

не срина му духа,

защото имаше войници,

които бяха твърди пред смъртта,

които се заклеха пред България

и с кървавата си пледоария,

прославиха я пред света,

със Одрин, Кубадин и Градско,

те станаха легенди на мига

и с другите победи безвъзвратни

изпълниха дълга си многократно.


Почивайте в мир, герои вечни,

ний пазим паметта ви чиста,

а примерът ви нека бъде,

за нас и бъдещите поколения пистата,

по която България ще полети

към по-светло бъдеще и по-щастливи дни!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...