5 окт. 2012 г., 12:54

Войните на България

974 0 0

В началото на двайсти век,

векът на истината многолика,

векът на борба за чест,

белязан е с войни велики,

войните на България.


Войните кръст от кръв,

войните на народ със стръв,

за своето отечество, родина,

войните октопод от смърт,

в името на райската градина.


И тоз народ бе героичен,

че бе на изпитания обречен,

не срина му духа,

защото имаше войници,

които бяха твърди пред смъртта,

които се заклеха пред България

и с кървавата си пледоария,

прославиха я пред света,

със Одрин, Кубадин и Градско,

те станаха легенди на мига

и с другите победи безвъзвратни

изпълниха дълга си многократно.


Почивайте в мир, герои вечни,

ний пазим паметта ви чиста,

а примерът ви нека бъде,

за нас и бъдещите поколения пистата,

по която България ще полети

към по-светло бъдеще и по-щастливи дни!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...