Oct 5, 2012, 12:54 PM

Войните на България

  Poetry
980 0 0

В началото на двайсти век,

векът на истината многолика,

векът на борба за чест,

белязан е с войни велики,

войните на България.


Войните кръст от кръв,

войните на народ със стръв,

за своето отечество, родина,

войните октопод от смърт,

в името на райската градина.


И тоз народ бе героичен,

че бе на изпитания обречен,

не срина му духа,

защото имаше войници,

които бяха твърди пред смъртта,

които се заклеха пред България

и с кървавата си пледоария,

прославиха я пред света,

със Одрин, Кубадин и Градско,

те станаха легенди на мига

и с другите победи безвъзвратни

изпълниха дълга си многократно.


Почивайте в мир, герои вечни,

ний пазим паметта ви чиста,

а примерът ви нека бъде,

за нас и бъдещите поколения пистата,

по която България ще полети

към по-светло бъдеще и по-щастливи дни!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...