Времето е ... сън в отделни стаи.
Всеки, според своята реалност,
раздробява Вечността.
Просто е ... един несвързан пъзел
от съзнателни неща.
И сега си представи, че можем
крайностите да обединиме!
Полюсите ни изглеждат сложни,
с корени - несъпоставими.
Виж! Зад огледалото от думи
има някаква матрица стара.
Сблъскваме се с нея и се губим!
Пръснати - отслабва всяка вяра.
Трябва слънчевия лъч да следваш!
Упорито в бъдещето вложен,
силата му миг след миг укрепва.
Прави огъня от прах - възможен!
И тогава Времето не властва.
Важна е посоката - нагоре!
Щом душата може да израства,
нека корена сънува спомен!
© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados