May 22, 2016, 11:22 AM

Време

480 0 1

                                            Времето е ... сън в отделни стаи.

                                            Всеки, според своята реалност,

                                            раздробява Вечността.

                                            Просто е ... един несвързан пъзел

                                            от съзнателни неща.

                                            И сега си представи, че можем

                                            крайностите  да обединиме!

                                            Полюсите ни изглеждат сложни,

                                            с корени - несъпоставими.

                                            Виж! Зад огледалото от думи

                                            има някаква матрица стара.

                                            Сблъскваме се с нея и се губим!

                                            Пръснати - отслабва всяка вяра.

                                            Трябва слънчевия лъч да следваш!

                                            Упорито в бъдещето вложен,

                                            силата му миг след миг укрепва.

                                            Прави огъня от прах - възможен!

                                            И тогава Времето не властва.

                                            Важна е посоката - нагоре!

                                            Щом душата може да израства,

                                            нека корена сънува спомен!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...