22.05.2016 г., 11:22

Време

475 0 1

                                            Времето е ... сън в отделни стаи.

                                            Всеки, според своята реалност,

                                            раздробява Вечността.

                                            Просто е ... един несвързан пъзел

                                            от съзнателни неща.

                                            И сега си представи, че можем

                                            крайностите  да обединиме!

                                            Полюсите ни изглеждат сложни,

                                            с корени - несъпоставими.

                                            Виж! Зад огледалото от думи

                                            има някаква матрица стара.

                                            Сблъскваме се с нея и се губим!

                                            Пръснати - отслабва всяка вяра.

                                            Трябва слънчевия лъч да следваш!

                                            Упорито в бъдещето вложен,

                                            силата му миг след миг укрепва.

                                            Прави огъня от прах - възможен!

                                            И тогава Времето не властва.

                                            Важна е посоката - нагоре!

                                            Щом душата може да израства,

                                            нека корена сънува спомен!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...