22 мая 2016 г., 11:22

Време

479 0 1

                                            Времето е ... сън в отделни стаи.

                                            Всеки, според своята реалност,

                                            раздробява Вечността.

                                            Просто е ... един несвързан пъзел

                                            от съзнателни неща.

                                            И сега си представи, че можем

                                            крайностите  да обединиме!

                                            Полюсите ни изглеждат сложни,

                                            с корени - несъпоставими.

                                            Виж! Зад огледалото от думи

                                            има някаква матрица стара.

                                            Сблъскваме се с нея и се губим!

                                            Пръснати - отслабва всяка вяра.

                                            Трябва слънчевия лъч да следваш!

                                            Упорито в бъдещето вложен,

                                            силата му миг след миг укрепва.

                                            Прави огъня от прах - възможен!

                                            И тогава Времето не властва.

                                            Важна е посоката - нагоре!

                                            Щом душата може да израства,

                                            нека корена сънува спомен!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...