22 мая 2016 г., 11:22

Време

477 0 1

                                            Времето е ... сън в отделни стаи.

                                            Всеки, според своята реалност,

                                            раздробява Вечността.

                                            Просто е ... един несвързан пъзел

                                            от съзнателни неща.

                                            И сега си представи, че можем

                                            крайностите  да обединиме!

                                            Полюсите ни изглеждат сложни,

                                            с корени - несъпоставими.

                                            Виж! Зад огледалото от думи

                                            има някаква матрица стара.

                                            Сблъскваме се с нея и се губим!

                                            Пръснати - отслабва всяка вяра.

                                            Трябва слънчевия лъч да следваш!

                                            Упорито в бъдещето вложен,

                                            силата му миг след миг укрепва.

                                            Прави огъня от прах - възможен!

                                            И тогава Времето не властва.

                                            Важна е посоката - нагоре!

                                            Щом душата може да израства,

                                            нека корена сънува спомен!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...