6 ago 2017, 9:35

Време за любов 

  Poesía » De amor
553 2 7

                 Нощ

 

Нощта разстила своята коприна

умира в тишината всеки звук.

Денят със сиви спомени отмина.

Сега е самодивско време тук.

 

В небето грейват хиляди огньове

с мамеща, вълшебна красота!

Месецът намига ти от горе

над тъмната, притихнала земя.

 

Дочува се от нейде лай на куче,

след него вик, а после еква смях.

Мракът топлината бавно смуче.

За любов е време! И за грях!

 

Вече всяка жива твар притихва.

Час на таласъми. Полунощ.

Дяволито само се усмихва

месецът и шепне: Лека нощ!

 

 

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??