gogata622 (Георги Иванов)
548 108
6.08.2017 г., 9:35 ч.

Време за любов 

  Поезия » Любовна
548 2 7

                 Нощ

 

Нощта разстила своята коприна

умира в тишината всеки звук.

Денят със сиви спомени отмина.

Сега е самодивско време тук.

 

В небето грейват хиляди огньове

с мамеща, вълшебна красота!

Месецът намига ти от горе

над тъмната, притихнала земя.

 

Дочува се от нейде лай на куче,

след него вик, а после еква смях.

Мракът топлината бавно смуче.

За любов е време! И за грях!

 

Вече всяка жива твар притихва.

Час на таласъми. Полунощ.

Дяволито само се усмихва

месецът и шепне: Лека нощ!

 

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??