gogata622 (Георги Иванов)
550 108
Aug 6, 2017, 9:35 AM

Време за любов 

  Poetry » Love
552 2 7

                 Нощ

 

Нощта разстила своята коприна

умира в тишината всеки звук.

Денят със сиви спомени отмина.

Сега е самодивско време тук.

 

В небето грейват хиляди огньове

с мамеща, вълшебна красота!

Месецът намига ти от горе

над тъмната, притихнала земя.

 

Дочува се от нейде лай на куче,

след него вик, а после еква смях.

Мракът топлината бавно смуче.

За любов е време! И за грях!

 

Вече всяка жива твар притихва.

Час на таласъми. Полунощ.

Дяволито само се усмихва

месецът и шепне: Лека нощ!

 

 

© Георги Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??