Като неканен гост,
ще идваш в двора ми
приседнал тихо
до дуварите.
Ще гледаш шеметно,
черешите
Щее чакаш да изляза,
там до вишните.
Забравила за юлските ни вечери,
отдадена на нещо ново!
Не идвай вече при черешите,
аз паля чужди нощи
изасаждам нови вишни.
Бъди небе над други къщи!
За мен си спомняй!
Но недей, недей се връща!
© Любов Никифорова Todos los derechos reservados