Като неканен гост,
ще идваш в двора ми
приседнал тихо
до дуварите.
Ще гледаш шеметно,
черешите
Щее чакаш да изляза,
там до вишните.
Забравила за юлските ни вечери,
отдадена на нещо ново!
Не идвай вече при черешите,
аз паля чужди нощи
изасаждам нови вишни.
Бъди небе над други къщи!
За мен си спомняй!
Но недей, недей се връща!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любов Никифорова Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
