24 abr 2015, 23:27

ВСИЧКО

1.2K 0 14

За Бога няма шанс и съвпадения,                                                                      

и в раждане, любов, съдба…                                                                                

Късметът ни е избор от решения,                                                              

а щастието – нашите слова….

 

                             * * * *

Всичко, което ми казваше някога                                                                      

в спомени се затваря.                                                                                           

И сред тополите  пеейки вятърът                                                                         

в мойта душа го повтаря.

          

Всякаква случка с някого, някъде                                                                      

там е написана, Горе…                                                                                                

Прости случайности, сложни понятия,                                                                 

нашият път е история…

 

Всичко това са лични спомени                                                                           

потънали в паметта ми…                                                                                    

Там, на балкона, в стената оронена                                                                      

още мълчи любовта ни…

          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За историите и истинските неща!!!Поздрави!!!
  • Много е хубаво! Поздравления!
  • Кой ли знае как е наистина?!
    Допадна ми идеята и пресъздаването ú в стихове.
  • всичко е записано във времето... и думите,
    и чувствата ни... така можем да се връщаме към тях..
    и да ги преживеем отново.. много хубаво казано и написано
    поздравления, Елена.. от сърце..
  • Благодаря на всички Борис, Ваня, Младен,Елица, Рада, Мая,Никола, Ренета, Васи, Ивон!
    Младен, нямаше как заради римата да обясня свободната воля, затова я изразих като късмет: "Късметът ни е избор от решения", а с "щастието – нашите слова" исках да "убия" завистта или неумението ни да се радваме на успехите на другите...Или иначе казано, пожелай щастие на съседа си например и то ще се върне при теб, или позитивното привлича позитивно...Основната идея беше, че е може би предопределено с кои хора да се срещнем, но как ще приключи всичко си е наш личен избор... Или както Рада ме е разбрала, ние избираме дали и как да изпълним ролята си, ние сами избираме дали да сме честни и свестни или не. Останалото е лична история, в която може би е било предопределено да се срещнем с някого( от Горе), но думите и финалът са наш личен избор. Остава споменът, при който се връщаме понякога Това исках да кажа...
    Много, много благодаря за мненията, следващият път ще се постарая повече, зашото и аз сега като чета малко мъгливо съм се изказала... Раде, тук съм, с времето се надбягвам, но винаги, когато имам време надниквам тук и храня душата си

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...