ВСИЧКО
За Бога няма шанс и съвпадения,
и в раждане, любов, съдба…
Късметът ни е избор от решения,
а щастието – нашите слова….
* * * *
Всичко, което ми казваше някога
в спомени се затваря.
И сред тополите пеейки вятърът
в мойта душа го повтаря.
Всякаква случка с някого, някъде
там е написана, Горе…
Прости случайности, сложни понятия,
нашият път е история…
Всичко това са лични спомени
потънали в паметта ми…
Там, на балкона, в стената оронена
още мълчи любовта ни…
© Елена Костадинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
За историите и истинските неща!!!Поздрави!!!
-
Много е хубаво! Поздравления!
-
Кой ли знае как е наистина?!
Допадна ми идеята и пресъздаването ú в стихове. -
всичко е записано във времето... и думите,
и чувствата ни... така можем да се връщаме към тях..
и да ги преживеем отново.. много хубаво казано и написано
поздравления, Елена.. от сърце.. -
Благодаря на всички
Борис, Ваня, Младен,Елица, Рада, Мая,Никола, Ренета, Васи, Ивон!
Младен, нямаше как заради римата да обясня свободната воля, затова я изразих като късмет: "Късметът ни е избор от решения", а с "щастието – нашите слова" исках да "убия" завистта или неумението ни да се радваме на успехите на другите...Или иначе казано, пожелай щастие на съседа си например и то ще се върне при теб, или позитивното привлича позитивно...Основната идея беше, че е може би предопределено с кои хора да се срещнем, но как ще приключи всичко си е наш личен избор... Или както Рада ме е разбрала, ние избираме дали и как да изпълним ролята си, ние сами избираме дали да сме честни и свестни или не. Останалото е лична история, в която може би е било предопределено да се срещнем с някого( от Горе), но думите и финалът са наш личен избор. Остава споменът, при който се връщаме понякога Това исках да кажа...
Много, много благодаря за мненията, следващият път ще се постарая повече, зашото и аз сега като чета малко мъгливо съм се изказала... Раде, тук съм, с времето се надбягвам, но винаги, когато имам време надниквам тук и храня душата си -
Хубаво е!
-
Всичко е в божите тефтери. Да му мислим! Харесах!
-
И аз харесах, Елена. Поздравление и от мен!
-
Харесах и го оценявам,Елена!
Поздрави от мен и хубав ден! -
Горе–долу съм съгласна с теб! Всекиму е отредена роля, но той може да я изпълнява както много добре, така и съвсем зле. А може и да се откаже. Така, че не сме лишени съвсем от избор...Къде се изгуби, Елена?
-
И аз вярвам в това, Елена. Много точно казано! Слава Богу, че ни е отнет този избор и че имаме любов, която си тръгва и пристига...
-
Звучи много фаталистично и изключва напълно поняитето избор и свободна воля. Всичко случващо се е вече записано и е всъщност история. Ние само резонираме с душите на спомените от бъдещето. Аз принципно не съм съгласен с тази постановка, защото така се обезмисля понятието морал и категорията "вина", а заедно с нея и категорията "грях", слизат от сцената. Тогава няма и небесно царство, защото няма праведници, а убиецът, крадецът и мошеникът играят добросъвестно ролите си, отредени им от Създателя.
За поезията обаче, е важно дали един текст е добре написан и с естетически средства, дали внушава авторовата теза. В конкретните творби това е налице.
Поздравявам те, Елена, за талантливо защитената теза и за поезията в нея! Най-висока оценка от мен и хубава събота! -
Нежно и тъжно, овладяно, но непреболяло...Поздрави!
-
... историята на една любов...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
