24 апр. 2015 г., 23:27

ВСИЧКО

1.2K 0 14

За Бога няма шанс и съвпадения,                                                                      

и в раждане, любов, съдба…                                                                                

Късметът ни е избор от решения,                                                              

а щастието – нашите слова….

 

                             * * * *

Всичко, което ми казваше някога                                                                      

в спомени се затваря.                                                                                           

И сред тополите  пеейки вятърът                                                                         

в мойта душа го повтаря.

          

Всякаква случка с някого, някъде                                                                      

там е написана, Горе…                                                                                                

Прости случайности, сложни понятия,                                                                 

нашият път е история…

 

Всичко това са лични спомени                                                                           

потънали в паметта ми…                                                                                    

Там, на балкона, в стената оронена                                                                      

още мълчи любовта ни…

          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За историите и истинските неща!!!Поздрави!!!
  • Много е хубаво! Поздравления!
  • Кой ли знае как е наистина?!
    Допадна ми идеята и пресъздаването ú в стихове.
  • всичко е записано във времето... и думите,
    и чувствата ни... така можем да се връщаме към тях..
    и да ги преживеем отново.. много хубаво казано и написано
    поздравления, Елена.. от сърце..
  • Благодаря на всички Борис, Ваня, Младен,Елица, Рада, Мая,Никола, Ренета, Васи, Ивон!
    Младен, нямаше как заради римата да обясня свободната воля, затова я изразих като късмет: "Късметът ни е избор от решения", а с "щастието – нашите слова" исках да "убия" завистта или неумението ни да се радваме на успехите на другите...Или иначе казано, пожелай щастие на съседа си например и то ще се върне при теб, или позитивното привлича позитивно...Основната идея беше, че е може би предопределено с кои хора да се срещнем, но как ще приключи всичко си е наш личен избор... Или както Рада ме е разбрала, ние избираме дали и как да изпълним ролята си, ние сами избираме дали да сме честни и свестни или не. Останалото е лична история, в която може би е било предопределено да се срещнем с някого( от Горе), но думите и финалът са наш личен избор. Остава споменът, при който се връщаме понякога Това исках да кажа...
    Много, много благодаря за мненията, следващият път ще се постарая повече, зашото и аз сега като чета малко мъгливо съм се изказала... Раде, тук съм, с времето се надбягвам, но винаги, когато имам време надниквам тук и храня душата си

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...