24.04.2015 г., 23:27

ВСИЧКО

1.2K 0 14

За Бога няма шанс и съвпадения,                                                                      

и в раждане, любов, съдба…                                                                                

Късметът ни е избор от решения,                                                              

а щастието – нашите слова….

 

                             * * * *

Всичко, което ми казваше някога                                                                      

в спомени се затваря.                                                                                           

И сред тополите  пеейки вятърът                                                                         

в мойта душа го повтаря.

          

Всякаква случка с някого, някъде                                                                      

там е написана, Горе…                                                                                                

Прости случайности, сложни понятия,                                                                 

нашият път е история…

 

Всичко това са лични спомени                                                                           

потънали в паметта ми…                                                                                    

Там, на балкона, в стената оронена                                                                      

още мълчи любовта ни…

          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За историите и истинските неща!!!Поздрави!!!
  • Много е хубаво! Поздравления!
  • Кой ли знае как е наистина?!
    Допадна ми идеята и пресъздаването ú в стихове.
  • всичко е записано във времето... и думите,
    и чувствата ни... така можем да се връщаме към тях..
    и да ги преживеем отново.. много хубаво казано и написано
    поздравления, Елена.. от сърце..
  • Благодаря на всички Борис, Ваня, Младен,Елица, Рада, Мая,Никола, Ренета, Васи, Ивон!
    Младен, нямаше как заради римата да обясня свободната воля, затова я изразих като късмет: "Късметът ни е избор от решения", а с "щастието – нашите слова" исках да "убия" завистта или неумението ни да се радваме на успехите на другите...Или иначе казано, пожелай щастие на съседа си например и то ще се върне при теб, или позитивното привлича позитивно...Основната идея беше, че е може би предопределено с кои хора да се срещнем, но как ще приключи всичко си е наш личен избор... Или както Рада ме е разбрала, ние избираме дали и как да изпълним ролята си, ние сами избираме дали да сме честни и свестни или не. Останалото е лична история, в която може би е било предопределено да се срещнем с някого( от Горе), но думите и финалът са наш личен избор. Остава споменът, при който се връщаме понякога Това исках да кажа...
    Много, много благодаря за мненията, следващият път ще се постарая повече, зашото и аз сега като чета малко мъгливо съм се изказала... Раде, тук съм, с времето се надбягвам, но винаги, когато имам време надниквам тук и храня душата си

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...