24.04.2015 г., 23:27

ВСИЧКО

1.2K 0 14

За Бога няма шанс и съвпадения,                                                                      

и в раждане, любов, съдба…                                                                                

Късметът ни е избор от решения,                                                              

а щастието – нашите слова….

 

                             * * * *

Всичко, което ми казваше някога                                                                      

в спомени се затваря.                                                                                           

И сред тополите  пеейки вятърът                                                                         

в мойта душа го повтаря.

          

Всякаква случка с някого, някъде                                                                      

там е написана, Горе…                                                                                                

Прости случайности, сложни понятия,                                                                 

нашият път е история…

 

Всичко това са лични спомени                                                                           

потънали в паметта ми…                                                                                    

Там, на балкона, в стената оронена                                                                      

още мълчи любовта ни…

          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За историите и истинските неща!!!Поздрави!!!
  • Много е хубаво! Поздравления!
  • Кой ли знае как е наистина?!
    Допадна ми идеята и пресъздаването ú в стихове.
  • всичко е записано във времето... и думите,
    и чувствата ни... така можем да се връщаме към тях..
    и да ги преживеем отново.. много хубаво казано и написано
    поздравления, Елена.. от сърце..
  • Благодаря на всички Борис, Ваня, Младен,Елица, Рада, Мая,Никола, Ренета, Васи, Ивон!
    Младен, нямаше как заради римата да обясня свободната воля, затова я изразих като късмет: "Късметът ни е избор от решения", а с "щастието – нашите слова" исках да "убия" завистта или неумението ни да се радваме на успехите на другите...Или иначе казано, пожелай щастие на съседа си например и то ще се върне при теб, или позитивното привлича позитивно...Основната идея беше, че е може би предопределено с кои хора да се срещнем, но как ще приключи всичко си е наш личен избор... Или както Рада ме е разбрала, ние избираме дали и как да изпълним ролята си, ние сами избираме дали да сме честни и свестни или не. Останалото е лична история, в която може би е било предопределено да се срещнем с някого( от Горе), но думите и финалът са наш личен избор. Остава споменът, при който се връщаме понякога Това исках да кажа...
    Много, много благодаря за мненията, следващият път ще се постарая повече, зашото и аз сега като чета малко мъгливо съм се изказала... Раде, тук съм, с времето се надбягвам, но винаги, когато имам време надниквам тук и храня душата си

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...