17 ene 2009, 9:46

Всичко рухна

  Poesía
1.1K 0 4

Всичко рухна




Всичко рухна...

като тъничка кула от пясък...

властно заляна от сляпа вълна,

две-три думички, троснато казани,

опростиха до крайност света...



И остана купчинка размита,

ще се смие от друга вълна,

а брегът ще се мирне еднакъв

като всичката скука в света...



Само скука ли движеше дланите,

пълни с пясък и кална вода?

Те направиха тъничка кула...

Жалко стъпкана с присмех сега!



Ти забрави ли думите казани?

Що за външност измисли сега?

Щом ръцете не движат делата ни,

всичко рухва във самота!



07.08.1991

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манол Манолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ^ Прекрасен стих! Поздравления!
  • Хареса ми!
    Тук - "а брегът ще се мирне еднакъв като всичката скука в света..." - се опитвам да съпоставя, но ми се струва, че скуката е много по-еднаква. Много обичам морето и при него никога не ми е било скучно - може би затова.
    Но стихът определено ми харесва!


  • Аплодирам !
  • харесах, да! много!

    п.п. "направиха" - изписва се слято

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...