Всичко рухна
Всичко рухна...
като тъничка кула от пясък...
властно заляна от сляпа вълна,
две-три думички, троснато казани,
опростиха до крайност света...
И остана купчинка размита,
ще се смие от друга вълна,
а брегът ще се мирне еднакъв
като всичката скука в света...
Само скука ли движеше дланите,
пълни с пясък и кална вода?
Те направиха тъничка кула...
Жалко стъпкана с присмех сега!
Ти забрави ли думите казани?
Що за външност измисли сега?
Щом ръцете не движат делата ни,
всичко рухва във самота!
07.08.1991
© Манол Манолов Все права защищены